Предисторическото селище при с. Връвь (Видинско)
Л. Филковъ
сп. „Природа и Наука“, , кн. 2 Нашата страна е била обитавана отъ преисторическия човѣкъ още отъ най-стари времена. Пещерата Миризливка (*1) и др. (Бѣлоградчишко) ни даде много доказателства (останки) отъ Оринякска култура. Следъ като е достигналъ доста висока култура, първобитниятъ човѣкъ е напустналъ пещеритѣ и почналъ да си строи изкуствени жилища (колиби) по равнинитѣ и горитѣ. Такива мѣста, обитавани отъ предисторическия човѣкъ, сѫ намѣрени много отъ г-нъ Р. Поповъ въ нашето отечество. Едно такова селище се намира и при село Връвь (Видинско). Тукъ нашия дунавски брѣгъ е много високъ и представлява една верига отъ хълмове, кѫде по-вече, кѫде по-малко изолирани единъ отъ други. Северо-западно отъ селото, на 2 километра, се намира най-голѣмиятъ и стръменъ хълмъ, по който се намиратъ много орѫдия и орѫжия отъ праисторическия човѣкъ. Самиятъ хълмъ представлява единъ пресеченъ конусъ, надвесенъ надъ Дунава. Платото му, на което е било разположено праискорическото селище, има повече отъ 30 декара повърхность, сега заета отъ плодородни лозя, а едно време тукъ сѫ се издигали колиби на първобитния нашъ прадѣдъ. Отъ къмъ северъ този хълмъ се спуща много стръмно къмъ р. Дунавъ и височината му отъ водитѣ на рѣката надминава 300 м. Отъ тази страна той е непристѫпенъ. Западната страна на хълма се отдѣля отъ съседния съ единъ дълбокъ врѣзъ, по който минава коларски пѫть за къмъ рѣката. Южната му страна пъкъ се издига на 4–5 м. надъ полето. На този хълмъ и наблизо около него се намиратъ много останки отъ праисторическия човѣкъ. Подъ хълма откъмъ рѣката е намѣренъ единъ камененъ чукъ, изящно изработенъ, огладенъ, широкъ 6 см., дебелъ 5.50 см. и дълъгъ 16 см. Ние пъкъ при бързитѣ разкопки и обиколки на хълма намѣрихме десетки фрагменти отъ непечени глинени сѫдове. Тѣзи находки ясно говорятъ, че сѫ отъ праисторическо време и то отъ неолита (новокаменния периодъ). Когато у насъ културата на човѣка е била още на доста ниска степень, човѣкъ си е служилъ съ каменни орѫдия и орѫжия. Въ Египетъ и Азия този периодъ е преживѣнъ хилядилѣтия по-рано. Ето защо хората, които сѫ населявали старото селище при с. Връвь и сѫ ни оставили тѣзи останки, сѫ живѣли само нѣколко хилядилѣтия преди Рождество Христово. Тия хора сѫ се препитавали съ земледѣлие, скотовъдство, ловъ, а женитѣ имъ сѫ знаяли да предатъ и тъчатъ.Когато Римлянитѣ завладѣли Балканския полуостровъ, не изоставили посоченото старинно селище при с. Връвь, а го обърнали на крепость. За тази цель хълмътъ е билъ удобенъ: непристѫпенъ откъмъ р. Дунавъ и откъмъ северо-западъ, тѣ го укрепили откъмъ западъ и юго-западъ, като го заобиколили съ единъ 3 м. високъ полукрѫженъ валъ. Чрезъ него се получилъ съ сѫщата форма и дълбочина трапъ, който е трѣбвало да премине противникътъ, за да влѣзе въ крепостьта. По северо-западната страна на този хълмъ, отъ кѫдето е по-достѫпенъ, има открити зидове съ хоросанъ. Това показва, че ако не цѣлиятъ хълмъ, то поне тая му страна е била заобиколена съ стена. Вѫтре пъкъ по повърхнината на платото има открити сѫщо хоросанени зидове, останали отъ масивни сгради. Наблизо около това мѣсто сѫ намѣрени много зидани гробове. Когато ние посетихме това селище, въ нивата си единъ селянинъ бѣ изровилъ такъвъ единъ гробъ. Около този гробъ бѣха разхвърлени много човѣшки кости: черепъ, долна челюстъ и др. Коститѣ принадлежаха на исторически човѣкъ. По платото на този хълмъ и около него сѫщо сѫ намѣрени много монети. Селянитѣ ни дадоха около 15, които сѫ всички римски.
На западъ отъ това мѣсто, на около 1 клм., селянитѣ изравятъ въ нивитѣ си стари зидове, голѣми покривни римски керемиди, нѣкои съ латински надписи, монети и др. Тукъ е било разположено по всѣка вѣроятность старото римско селище Дортикумъ. Видно е отъ това, че когато Римлянитѣ завладѣли Балканския полуостровъ, тѣ обърнали праисторическото селище на крепость, защото е било много удобно за тая цель, заели обработенитѣ мѣста на туземното население, което пъкъ обърнали на роби. Интересно е това историческо мѣсто по-обстойно да се изучи, защото срѣщаме въ него напластени две култури: праисторическа и историческа. --- *1) Гледай „Природа и Наука“, год. II, кн. 2
