УКАЗЪ
№ 135.
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Възъ основа на чл. 47 отъ Конституцията и по предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието, представено Намъ съ доклада му № 1181 отъ 17 септемврий 1934 година,
Постановихме и постановяваме:
Да одобримъ V-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 14 септемврий 1934 година, протоколъ № 112, съ което е приета следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за производство на конопено-ютени тъкани
Чл. 1. — Изработванитѣ въ страната амбалажни тъкани могатъ да се приготвятъ само отъ смѣсена конопено-ютена прежда въ съставъ: 35% мѣстенъ конопъ и 65% юта. Докато мѣстнитѣ предачни фабрики се обзаведатъ съ необходимитѣ машини и производството на такава смѣсена конопено-ютена прежда стане възможно, съответнитѣ амбалажни тъкани ще се произвеждатъ отъ 35% конопени прежди и 65% ютени. Чл. 2. — Предприятията, пригодени за производство на смѣсена конопено-ютена прежда, сѫществуващи при издаването на настоящия законъ или които ще се създадатъ въ бѫдеще, се задължаватъ да произвеждатъ необходимото за нуждитѣ на съответнитѣ тъкачни фабрики количество прежда, при опредѣлени цени на мѣстния конопъ и на готовитѣ прежди. За тая цель въпроснитѣ предачни предприятия организиратъ общо закупуване на необходимитѣ количества мѣстенъ конопъ и юта и изпридането на тия материали въ посочената пропорция. Сѫщитѣ предприятия се организиратъ за общо приемане и изпълнение на порѫчкитѣ за прежди отъ тъкачнитѣ фабрики. Изпълнението се разпредѣля между предачницитѣ по уговорено между тѣхъ съотношение. Ако тѣ не се споразумѣятъ сами за това разпредѣление, то се извършва отъ Министерството на народното стопанство, съобразно съ производствения капацитетъ, производството и пласмента на фабрикитѣ презъ последнитѣ две години. Предачница, която не участвува въ организираното закупуване на конопъ и юта, изпридане на смѣсени прежди и доставка на последнитѣ на тъкачницитѣ, нѣма право да внася юта. Чл. 3. — Цената на смѣсената конопено-ютена прежда се установява по споразумение между съответнитѣ предачни и тъкачни фабрики, което се утвърждава отъ Министерството на народното стопанство. Въ случай, че такова споразумение не се постигне, цената на смѣсенитѣ прежди се опредѣля отъ Министра на народното стопанство, чието решение е окончателно и задължително, както за предачницитѣ, тъй и за тъкачницитѣ. По сѫщия начинъ се опредѣля и цената на конопената прежда смѣсени тъкани по чл. 1, ал. II. Чл. 4. — Ценитѣ — фабрични, на едро и на дребно — на конопено-ютенитѣ тъкани и издѣлията отъ тѣхъ се опредѣлятъ отъ Министерството на народното стопанство; за прилагането имъ следятъ натоваренитѣ съ това държавни органи. Чл. 5. — За контрола на произвежданитѣ смѣсени конопено-ютени прежди и на правилната имъ употрѣба въ тъканитѣ Министерството на народното стопанство може да назначава при съответнитѣ предачни или тъкачни фабрики държавни контрольори, заплащани отъ фабрикитѣ. Чл. 6. (из. № 39 20.02.1926) — На мѣстнитѣ тъкачници за смѣсени конопено-ютени амбалажни тъкани се разрешава да произвеждатъ и чисто ютени тъкани, предназначени за амбалиране на стоки, които се изнасятъ въ чужбина. Контролътъ върху производството и употрѣбата имъ се упражнява отъ Министерството на търговията, промишленостьта и труда, по начинъ, който ще се установи отъ министра съ специална наредба. Чл. 7. (доб. № 39 20.02.1926) — Върху временно внасянитѣ отъ странство ютени амбалажни материали за нуждитѣ на експорта, по чл. 214 отъ закона за митницитѣ, се слага специаленъ белегъ установенъ отъ Министерството на народното стопанство, въ съответната митница при самото внасяне или въ склада на вносителя имъ; въ последния случай пратката се пренася отъ митницата до склада пломбирана. Забранява се употрѣбата на такива амбалажни материали за други цели, освенъ за експортъ на български произведения. Внесенитѣ временно ютени амбалажни материали по чл. 214 отъ закона за митницитѣ, снабдени съ въпросния белегъ, се складиратъ у вносителя имъ, който е длъженъ въ края на всѣки три месеца да се отчита за тѣхъ, като посочва, какво количество е употрѣбилъ за извършенъ вече експортъ и какво количество остава на лице. Отдѣлението за митницитѣ ще установи реда за периодически ревизии на складоветѣ съ внесени по чл. 214 отъ закона за митницитѣ ютени амбалажни материали. Вносътъ на стари и употрѣбявани амбалажи по чл. 214 отъ закона за митницитѣ не се допуска. Чл. 8. — За нарушение на постановленията на настоящата наредба се налагатъ следнитѣ наказания: а) който като производители пуска въ продажба чисто ютени прежди, съ глоба: 10.000 лева и конфискуване на намѣренитѣ прежди; при второ нарушение фабриката се закрива за срокъ до три години; б) предачница, която произвежда смѣсени конопено-ютени прежди и употрѣби въ тѣхъ по-малко отъ 35% конопъ — съ глоба 10.000 лева и конфискация на неотговарящитѣ на нормитѣ прежди; (изм. № 39, 20.02.1936) в) който като производитель пустне въ продажба чисто ютени амбалажни тъкани (освенъ произведенитѣ съгласно чл. 6 и продадени само на експортьори на български стоки) — съ глоба до 15.000 лева и намѣрената нередовна стока се конфискува; при повторно нарушение тъкачницата се закрива за единъ срокъ до три години. г) експортьоръ, който употрѣби внесенитѣ временно по чл. 214 отъ закона за митницитѣ ютени амбалажи не за целитѣ на експорта, съ глоба 15.000 лева, като намѣренитѣ неправилно употрѣбени материали се конфискуватъ; при второ нарушение експортьорътъ заплаща следуемото се мито върху всички внесени презъ годината по чл. 214 ютени материали и губи правото да внася такива по сѫщия членъ въ продължение на две години; д) който продава смѣсени конопено-ютени тъкани и издѣлия отъ тѣхъ на цени по-високи отъ опредѣленитѣ, съгласно чл. 4 отъ настоящия законъ, съ глоба 10.000 лева, а при второ нарушение съ конфискация на всички намиращи се у него конопено-ютени тъкани и издѣлия. (доб. № 39, 20.02.1936) е) лице, което не е износитель на стоки, ако употрѣбява или съхранява чисто ютени материали, произведени съгласно чл. 6 — съ глоба отъ 500 до 5.000 лева и намѣренитѣ торби се конфискуватъ; експортьоръ, който употрѣби такива материали не за целитѣ на експорта, наказва се съ санкцията по точка „г“ отъ настоящия членъ. Чл. 9. — Наказанията по горния членъ се налагатъ съ заповѣди отъ Министра на народното стопанство. Заповѣдитѣ за налагане глоби могатъ да бѫдатъ обжалвани, въ срокъ отъ 15 дена следъ съобщението имъ, предъ съответното мирово сѫдилище, като първа и последна инстанция. Чл. 10. (ново) Докато мѣстнитѣ предачници се обзаведатъ и подготвятъ за производство на смѣсени конопено-ютени прежди или за подходящитѣ видове чисто конопени прежди, Министрътъ на народното стопанство може да разрешава на ютено-тъкачнитѣ фабрики въ страната да изтъкатъ въ чисто ютени тъкани заваренитѣ въ складовете имъ или на пѫть (по доказани порѫчки дадени въ странство преди обнародването на закона за производство на конопено-ютени тъкани) ютени прежди, въ срокъ, който ще се опредѣли отъ министра. Чл. 11. (ст. чл. 10) — Настоящата наредба-законъ влиза въ сила отъ деня на обнародването ѝ. За ликвидиране съ заваренитѣ въ тъкачнитѣ фабрики налични количества чисто ютени тъкани Министерството на народното стопанство ще издаде надлежни разпоредби. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на народното стопанство. Издаденъ въ София на 17 септемврий 1934 година. Приподписалъ, Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“ Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 3722 отъ 21 септемврий 1934 година. Пазитель на държавния печатъ, Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ—————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“
Докладъ до Негово Величество Царя
№ 1181.
Ваше Величество,
Възъ основа на чл. 47 отъ Конституцията, имамъ честь да моля най-почтително Ваше Величество, да благоволите и чрезъ подписване на приложения указъ да одобрите „наредба-законъ за производство на конопено-ютени тъкани“, приета съ V-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 14 септемврий 1934 година, протоколъ № 112.
Гр. София, 17 септемврий 1934 година.
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ