Министерство на железницитѣ, пощитѣ и телеграфитѣ Главна дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ

—————

Одобрявамъ, Министъръ: Д-ръ Ив. Горановъ Гр. София, 5 августъ 1941 г.

ПРАВИЛНИКЪ за прилагане на наредбата-законъ за радиото, относно радиоабонаментната и контролна служби

(Часть II. Глава II, точки 2, 3 и 5 отъ наредбата-законъ за радиото).

§ 1. Всѣки радиослушатель, който притежава изправенъ радиоприемникъ за слушане радиопрограми, предназначени за общо ползуване, и се ползува отъ него, е дълженъ да се снабди предварително съ позволително и да заплати установенитѣ радиоабонаментни такси, следъ което вече радиослушательтъ добива право на редовенъ радиоабонатъ. Допуска се изпробване на радоприемникъ до 10 дни, но следъ като бѫде заплатена предварително такса отъ 20 лева. (Съгласно чл. 34, буква „л“, отъ закона за обществено подпомагане). § 2. Позволителното се издава само на правоспособни лица и за неопредѣлено време. То не може да се преотстъпва другиму и не може да се наследява. Наследницитѣ на починалъ радиоабонатъ сѫ длъжни въ срокъ отъ 3 месеци следъ смъртьта на наследодателя да върнатъ позволителното въ мѣстната телеграфо-пощенска станция, за да се закрие партидата му. За използуването на радиоапарата отъ страна на наследницитѣ, следъ смъртьта на наследодателя имъ, въ случай, че сѫ заплащали редовно следуемата се такса, глоба не се налага, а такава се налага следъ изтичането на 15-дневенъ срокъ отъ писмената покана, врѫчена на който и да е на наследницитѣ, съ която имъ се съобщава да върнатъ позволителното на наследодателя въ мѣстната т.-п. станция. Чуждитѣ поданици въ България могатъ да притежаватъ радиоприемници и да ставатъ радиоабонати, следъ като получатъ писмено разрешение отъ Дирекцията на полицията. Укрилитѣ се такива безъ разрешение отъ Дирекцията на полицията, се считатъ за нарушители и позволителното се счита по право унищожено. Радиоабонатитѣ сѫ дължни при поискване да представятъ позволителнитѣ си на контролнитѣ органи на службата. § 3. Всѣки, който желае да отвори фабрика, работилница или магазинъ за радиоприемници и части за такива, е дълженъ да се снабди предварително съ толкова удостовѣрения за правофабрикуване или търгуване, колкото фабрики, работилници, магазини или клонове отъ такива притежава. Удостовѣренията се издаватъ отъ Главната дирекция на п. т. т. За издаване на такова удостовѣрение се подава заявление, къмъ което се прилагатъ свидетелство за сѫдимость, по два екземпляра схеми за приемницитѣ, които ще се фабрикуватъ или ще се продаватъ, 105 лева гербови марки за обгербване на схемитѣ и 300 лева гербъ за удостовѣрението. Схемитѣ, които се прилагатъ къмъ заявлението за искане удостовѣрение или позволително, трѣбва да бѫдатъ печатни, хелиографни или изтеглени съ тушъ върху бѣла прозрачна чертожна хартия. Схеми копирани съ моливъ посрѣдствомъ индиго, не трѣбва да се приематъ, нито представятъ за завѣрка въ главната дирекция. Позволително за инсталиране на радиоприемникъ (образецъ 653) се издава отъ всѣка телеграфо-пощенска станция, като се подава заявление (образецъ 654), обгербовано съ 5 лева гербъ. Позволителното се обгербва съ 100 лева гербови марки, събиратъ се 20 лева и се внасятъ въ Фондъ обществено подпомагане, съгласно чл. 34, буква „л“, отъ закона за обществено подпомагане. Ако приемникътъ е закупенъ отъ фирма търговска, която е зарегистрирала схемитѣ на приемника, се събира само 25 лева гербъ, който се залепва на гърба на заявлението, безъ да се иска да представи схеми. Въ случай пъкъ, че приемникътъ е любителски или произлиза отъ фирма, която не е зарегистрирала схемитѣ му, то тогава се прилагатъ две схеми, които се обгерватъ едната съ 100 лева, а другата съ 5 лева. Обгербованитѣ съ 100 лева гербъ и одобрени схеми се даватъ на заявителя. Напримѣръ: а) известно лице желае да се снабди съ позволително за приемникъ, на който е вече зарегистрирана схемата, попълва заявление, формуляръ образецъ 654 и го подава въ мѣстната т.-п. станция, кѫдето му събиратъ: 5 лева гербъ за заявлението, 100 лева гербъ за позволителното. 20 лева по разписка за Фондъ обществено подпомагане, 25 лева гербъ, които се облепватъ на гърба на заявлението или всичко 150 лева. б) лице, желаещо да се снабди съ позволително за приемникъ, който само си е построило или закупило отъ фирма, която не е зарегистрирана въ България, постѫпва по сѫщия начинъ, като му се събиратъ: 5 лева гербъ за заявление, 100 лева гербъ за позволително, 20 лева по разписка Фондъ обществено подпомагане, 2 схеми на приемника обгербовани съ 105 лева или всичко 230 лева. Едновременно съ издаване на позволителното се събира и абонаментна такса най-малко за текущото тримесечие. Собственицитѣ на фабрики, работилници или магазини на разни приемници сѫ длъжни да се снабдятъ предварително, освенъ съ удостовѣрение за правофабрикуване или търгуване, още и съ толкова позволителни за изпитание и демонстрации, въ колкото фабрики, работилници, магазини или клонове иматъ поставени радиоприемници, като заплатятъ предварително радиоабонаментнитѣ такси. Търговски пѫтници или представители на фирми, които се занимаватъ съ продажба на радиоприемници или съ поставяне на такива за опитъ или демонстрация въ частни жилища и обществени заведения, трѣбва да притежаватъ на свое име, освенъ удостовѣрение за правотъргуване, още и позволително за радиоприемане, въ което да е упоменато, че имъ се разрешава да правятъ опити и демонстрации въ разни мѣста. Изпробването на радиоприемникъ отъ такива лица на едно и сѫщо мѣсто не може да продължава по-вече отъ 10 дни, освенъ ако се заплати допълнително установената за това такса, (справка § 1, ал. II), за тази цель се подава заявление, обгербовано съ 5 лева. При издаване удостовѣрение за правотъргуване и праводемонстрация се изисква отъ търговеца писмена декларация, че за всѣки продаденъ радиоприемникъ, той се задължава въ тридневенъ срокъ да уведоми писмено съответната т.-п. станция, въ чийто районъ се намира купувача. Въ случай, че търговецътъ не направи това, той се счита за нарушитель на постановленията на наредбата-законъ за радиото и правилника за прилагането му, и отговаря солидарно съ купувача за глобата, наложена поради неснабдяване съ позволително. § 4. Позволителното, въ зависимость отъ категорията на радиоабоната, се обгерба, съгласно закона за гербовия сборъ. § 5. При изгубване на позволителното, преписъ отъ сѫщото се издава отъ съответната т.-п. станция, срещу заплащане на такса отъ 50 лева. Списъкътъ на изгубенитѣ и по право унищожени позволителни се оповестява въ служебнитѣ наредби на Главната дирекция на п. т. т. § 6. Позволителното дава права на радиоабоната да се ползува само отъ единъ радиоприемиикъ, ако радиоабонатътъ желае да се ползува съ повече отъ единъ приемникъ, той трѣбва да се снабди съ толкова позволителни, колкото радиоприемника ще ползува. Броятъ на позволителнитѣ, които могатъ да се издаватъ на единъ радиоабонатъ, е неограниченъ. Партида не може да се открие на обонатъ, който не притежава позволително или преписъ отъ него. Позволителното и заплатената обонаментна такса важатъ и тогава, когато радиоабонатътъ промѣни мѣстожителството и адреса си. Промѣната на мѣстожителството и адреса се установява съ полицейска адресна карта. Въ такъвъ случай радиоабонатътъ е длъженъ да предизвести писмено т.-п. станция въ старото или новото си мѣстожителство; за такива промѣни станциитѣ сѫ длъжни взаимно да се уведомятъ. § 7. Ако следъ съставяне на акта по чл. 3(2?) и 63 отъ закона за радиото, служитель не се снабди съ позволително за сѫщия радиоапаратъ до единъ месецъ отъ деня на съставяне на акта, апаратътъ се пломбира служебно отъ органитѣ на службата и се отпломбирва служебно следъ като се снабди съ позволително. § 8. Освобождаватъ се отъ радиоабонаментни такси, радиоприемници, инсталирани въ жилищата на инвалиди отъ войнитѣ и слѣпи само за домашно ползуване и то, ако позволителното е издадено на тѣхно име. Тѣхнитѣ позволителни не се освобождаватъ отъ гербъ. § 9. Освобождаватъ се отъ плащане радиоабонаментна такса радиоприемници, монтирани въ служебнитѣ помѣщения на жилищата на: програмнитѣ уредници, техническия персоналъ при студията и радиопредавателитѣ, както и техническитѣ органи на службата Радиосмущения. Радиоапарати, собственость на държавни учреждения се освобождаватъ отъ плащане радиоабонаментни такси и позволително, когато се използуватъ за държавни цели. § 10. За изработка или поправка на радиоприемници отъ държавни, областни или общински учреждения, както и отъ частни лица за собствено употрѣбление, не се изисква удостовѣрения за правотъргуване и за правомонтьорство. Ако, обаче, тѣзи приемници се използуватъ, то ползуващитѣ ги сѫ длъжни да се снабдятъ съ позволително за радиоприемане и да заплатятъ установената радиоабонаментна такса. § 11. Позволителното се смѣта по право унищожено, когато се установи служебно: а) не плащане или неродовно заплащане на радиоабонаментната такса (съгласно § 10); б) когато се установи съ актъ (чл. 65 отъ закона за радиото), че радиоабонатътъ е заелъ своя приемникъ за времено ползуване на други лица и на другъ адресъ, като за танцувални забави, частни събрания, увеселения и пр. Въ зависимость отъ мѣстопоставянето на радиоприемницитѣ за слушане на радиопрограми, радиоползуването се подраздѣля на две категории: първа категория — частно или домашно ползуване, когато радиоприемникътъ е инсталиранъ въ жилището на радиоабоната или въ частната му автомобилна кола, и втора категория — обществено ползуване, когато радиоприемникътъ е инсталиранъ въ държавно, общинско или обществено учреждение, училище, читалище, болница, войскова и полицейска часть, театъръ, хотель, кафене, магазинъ, фабрика, работилница, пѫтническа автомобилна кола, таксиметъръ и др. Позволително за радиоползуване отъ първа категория не може да служи за ползуване отъ втора категория. Позволителното за радиоползуване отъ втора категория може да служи за ползуване отъ първа категория. § 12. Радиоабонатъ, който пожелае да включи къмъ радиоприемника си допълнителенъ високоговоритель, е длъженъ да заплати предварително установената такса — за домашно ползуване 50 лева тримесечно, а предплатено за цѣла година 150 лева; за обществено ползуване по 100 лева тримесечно или 300 лева годишно. Не се събира допълнителна такса за повече отъ единъ високоговоритель включенъ и използуванъ отъ учреждения: държавни, общински, и тия на търговскитѣ камари, училища, читалища съ утвърдени устави отъ Министерството на народното просвѣщение, държавнитѣ общински и обществени болници, санаториуми, приюти, войскови и полицейски части. При домашно ползуване не се допуска преостѫпване и ползуване на допълнителенъ високоговоритель отъ лице, което не е членъ отъ семейството на радиоабоната. При обществено ползуване не се допуска ползуване на допълнителенъ високоговоритель отъ друго лице, ако фирмата на това лице не принадлежи на радиоабоната. Допуска се да се включи допълнителенъ високоговоритель за домашно ползуване отъ радиоприемникъ за обществено ползуване, но не се допуска включването на високоговоритель за обществено ползуване къмъ радиоприемникъ за домашно ползуване. Радиоприемникъ или допълнителенъ високоговоритель, поставенъ въ жилищно помѣщение, свързано непосрѣдетвено презъ вратата или прозореца съ обществено заведение се таксува по втора категория, ако заведението и жилището сѫ на едно и сѫщо лице; напримѣръ: питиетпродавница съ стая за спане на персонала или съ стая за жилище на собственика, радиоприемникътъ се таксува за обществено ползуване, въпрѣки, че се намира въ жилището или въ стаята на прислугата; шивачка, която приема публика и клиентела въ ателието си, намиращо се въ жилището ѝ, радиоприемникътъ се таксува за обществено ползуване и пр. § 13. Такситѣ за ползуване на радиоприемници сѫ следнитѣ: първа група — за кристаленъ детекторъ 20 лева на тримесечие или 60 лева годишно, ако таксата се заплати наведнажъ. Втора група — за 1, 2 и 3 лампови приемници — 75 лева на тримесечие или 250 лева годишно, ако таксата се заплати наведнажъ. За обществено ползуване и на дветѣ групи такситѣ се събиратъ двойно. Трета група — за 4 и повече лампови приемници — 100 лева на тримесечие или 350 лева годишно, ако таксата се заплати наведнажъ. За обществено ползуване се събиратъ 200 лева на тримесечие или 600 лева годишно, ако таксата се заплати наведнажъ. § 14. Радиоабонаментнитѣ такси се събиратъ въ предплата за финансова година или за тримесечието. Тримесечията започватъ отъ 1 януарий, 1 априлъ, 1 юлий и 1 октомврий. Сроковетѣ за предплащане на радиоабонаментнитѣ такси сѫ фатални. Когато последния день на тримесечието е неприсѫтственъ, редовното събиране на такситѣ безъ глоба става и на първия следъ него присѫтственъ день. Абонирането може да става и презъ течение на тримесечието, обаче абонаментътъ се смѣта винаги отъ началото на тримесечието. Новитѣ радиоабонати, станали такива презъ първото тримесечие, ако пожелаятъ, могатъ да заплатятъ годишна абонаментна такса. Платениятъ радиоабонаментъ въ никакъвъ случай не може да се върне, освенъ когато се констатира грѣшка въ събирането на таксата отъ страна на службата или при двойно внасяне и то само съ разрешение отъ Главната дирекция на п. т. т. § 15. Радиоабонатъ, който си служи съ приемникъ безъ да плаща следуемитѣ се такси, се глобява въ двоенъ размѣръ отъ таксата за неплатенитѣ тримесечия. Когато радиоабонатътъ не е заплатилъ абонамента си или е престаналъ да се ползува отъ приемника, безъ да е уведомилъ мѣстната т.-п. станция въ продължение на две тримесечия и не се яви на изпратената му служебна покана, въ която се поканва въ срокъ отъ 15 дни, да се яви и заплати пропустнатитѣ тримесечия, партидата му се закрива, позволителното се счита по право унищожено, а радиоабонаментната такса за дветѣ тримесечия се събира въ двоенъ размѣръ принудително, съ заповѣдь на Министра на ж. п. т. т. и по реда за събирането на прѣкитѣ данъци. Когато радиоабонатътъ е членъ отъ семейството, живущи всички членове на сѫщото заедно и ползуващи се всички отъ радиоприемника, когато радиоабонатътъ е престаналъ да заплаща абонамента си или престава да се ползува отъ приемника безъ да е уведомилъ т.-п. станция въ продължение на две тримесечия, то абонаментътъ се събира отъ главата на семейството въ случай, че радиоабонамента ме може да се събере отъ радиоабоната. Напримѣръ: радиоабонатътъ е дъщеря която се омѫжва и заминава за странство безъ да уведоми за това станцията и безъ да закрие партидата си — обонамента се събира отъ родителитѣ ѝ, при които е живѣла; радиоабонатътъ е непълнолѣтенъ — абоната се събира отъ родителитѣ му, при които живѣе, въ случай, че не може да се събере отъ него. § 16. Радиоабонатъ, който се откаже да си служи съ радиоприемникъ е длъженъ да предупреди мѣстната т.-п. станция писмено най-късно 5 дни отъ като е престаналъ да си служи съ радиоприемника, като къмъ заявлението приложи позволителното. Ако радиоабонатътъ заяви отказването си презъ тримесечие, за което не е заплатилъ абонаментната си такса, последната се събира въ двоенъ размѣръ. — Денътъ на заявяването е датата за закриване на партидата и събиране на абонаментната такса за тримесечието. Позволителното се пази въ станцията до подновяване на абонамента или най-много една година отъ датата на закриване партидата, следъ което се обезсилва, което се извършва като на лицевата му страна върху текста се пише съ мастило или перфорира думата „обезсилено“, и се подпечатва съ печата на радиослужбата. Обезсилването на позволителнитѣ се извършва само отъ радиослужбата. Тѣ се унищожаватъ следъ публикуването имъ въ служебнитѣ наредби на Главната дирекция на п. т. т. § 16а. (ново) Всѣки новъ радиоабонатъ, който съ писмено заявление се е отказалъ да си служи съ радиоприемника си, за да може последниятъ да остане въ жилището му, се пломбира отъ техническитѣ органи при Главната дирекция на п. т. т. по начинъ, да не може да бѫде използуванъ отъ радиоабоната. Следъ пломбирането на радиоапарата, техническитѣ органи при Главната дирекция на п. т. т. сѫ длъжни най-малко два пѫти въ годината да провѣрятъ изправностьта на пломбата. Въ случай, че констатиратъ неизправность на пломбата съставятъ актове за нарушение правилника за прилагане закона за радиото. Нарушителитѣ се третиратъ, като радиослушатели безъ позволително и се наказватъ, съгласно § 63 отъ наредбата-законъ за радиото. § 17. Държавнитѣ общински и тѣзи на търговскитѣ камари училища, общинскитѣ ти обществени болници, санаториуми и приюти, читалища съ утвърдени устави отъ Министерството на народното просвѣщение, войсковитѣ и полицейски части, се ползуватъ съ 30% намаление отъ съответната годишна или тримесечна абонаментна такса. Така напримѣръ: въ началото на годината за 3 ламповъ приемникъ се плаща 500—150=350 лева, а за 4 ламповъ приемникъ 600— 180=420 лева; презъ годината тримесечно се плаща 200—60=140 лева, безразлично дали абонатътъ е отъ втора или трета група. § 18. Контролирането и провѣрката на частнитѣ радиоабонати се извършва отъ техническитѣ органи на службата радиосмущения. Тѣхната контрола има за цель следното: а) да издирятъ радиослушатели безъ позволителни и които не плащатъ радиоабонаментна такса. На такива съставятъ актове по чл. 39 и чл. 63 отъ наредбата-законъ за радиото; б) да провѣрятъ най-малко единъ пѫть въ годината всички радиоабонати и установятъ вписания въ позволителното радиоприемникъ не е ли замѣненъ съ другъ по-мощенъ или съ друга, схема. Въ такъвъ случай задължаватъ радиоабоната веднага да заяви смѣната въ мѣстната телеграфопощенска станция, която прави завѣрка на позволителното, събира 25 лева гербъ за промѣна на схемата, съ който облепва гърба на подаденото за това заявление и събира разликата въ абонаментната такса. Въ случая когато се установи, че радиоабонатътъ притежава по-мощенъ радиоприемникъ отъ този за който заплаща и който е деклариралъ, съставя му се актъ по чл. 63 отъ наредбата-законъ за радиото. Гербовиятъ сборъ отъ 25 лева за промѣна на схемата се облепва на гърба на заявлението въ случай когато нѣма представена схема, в) да предупредятъ съ писмена покана, а при неявяване и съ посещение, нередовнитѣ радиоабонати, обяснявайки имъ текста на чл. 36 отъ наредбата-законъ за радиото, като ги приканватъ въ тридневенъ срокъ да заплатятъ неплатениятъ абонаментъ. Въ София, кѫдето радиоабонатитѣ сѫ много, въ бюрото Радиосмущения се води картотека по азбученъ редъ на улицитѣ, която се редовно попълва съ даване всѣкидневни сведения за новитѣ абонати, както и за станалитѣ редовни такиви, отъ радиоабонаментната каса. Тази картотека има за цель да даде сведения презъ всѣко време на контролиращитѣ техници адреситѣ на радиоабонатитѣ; картотеката дава указание и за редовнитѣ радиоабонати, за да не бѫдатъ безпокоени при внезапнитѣ провѣрки по домоветѣ. § 19. По настоящия правилникъ се уреждатъ всички намиращи се нередовни радиоабонатни партиди. Изплатени до днесъ суми не се връщатъ. § 20. Настоящиятъ правилникъ е изработенъ по силата на чл. 70 отъ наредбата-законъ за радиото. Гр. София, 18 юлий 1941 година. 1. Д-ръ Св. Стояновъ Комисия: 2. Инж. Д. Тачевъ 3. Хр. Хитовъ