УКАЗЪ
№ 4.
НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I
съ Божия милость и народната воля
Царь на Българитѣ.
Обявяваме на всички Наши вѣрноподданици,
XV Обикновено Народно Събрание, прѣзъ първата си редовна сесия, въ XLIV си заседание, държано на 16 декемврий 1911 год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме слѣдния
ЗАКОНЪ за Българската академия на наукитѣ.
Чл. 1. Българската академия на наукитѣ, образувана отъ бившето Българско книжовно дружество, е самостойно и независимо научно учрѣждение. Тя е юридическа личность и има сѣдалище въ София. Академията се намира подъ високото покровителство на Негово Величество Царя на Българитѣ. Чл. 2. Академията има за цѣль да развива и разпространява наукитѣ и изкуствата, особно съ огледъ къмъ българитѣ и българскитѣ земи, българскиятъ езикъ и българската книжнина. За тая цѣль академията: а) извършва и поддържа самостойни издирвания въ областьта на науката и изкуствата и б) обнародва, подпомага и подбужда научни, книжовни и художествени трудове. Чл. 3. Българската академия на наукитѣ се задължава да поеме и продължи държавнитѣ издания: а) Сборникъ за народни умотворения и пр.; б) Български старини, и в) Български художествени старини. Чл. 4. Академията на наукитѣ е длъжна да изпраща по списъкъ, прѣдставенъ отъ Министерството на Народното Просвѣщение, до разни лица и учрѣждения въ България и на чужбина, даръ извѣстенъ брой екземпляри отъ всички свои издания, споредъ взаимното съгласие между академията и министерството. Чл. 5. Държавата подпомага академията годишно съ една помощь отъ минимумъ 60.000 лева, която се вписва въ държавния бюджетъ. Чл. 6. Всички имоти на академията на наукитѣ се освобождаватъ отъ всѣкакви държавни, окрѫжни и общински данъци и берии. Чл. 7. Българската академия на наукитѣ се сношава съ държавата чрѣзъ посрѣдството на Министра на Народното Просвѣщение. Заповѣдваме, този законъ да се облѣче съ Държавния Печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ Вѣстникъ“ и да се тури въ дѣйствие. Потрѣбнитѣ разпоредби за приложението на тоя законъ възлагаме на Нашия Министъръ на Народното Просвѣщение. Издаденъ въ София на 27 януарий 1912 год. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: Фердинандъ. Приподписалъ, Министъръ на Народното Просвѣщение: С. С. Бобчевъ. Първообразниятъ законъ е облѣченъ съ Държавния Печатъ и зарегистриранъ подъ № 2039, на 28 януарий 1912 год. Пазитель на Държавния Печатъ, Министъръ на Правосѫдието: П. Абрашевъ.—————
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „Одобрено Фердинандъ“.
Докладъ до Негово Величество Царя
№ 266.
Господарю,
Възъ основа на чл. 45 отъ Конституцията, имамъ честь да помоля Ваше Величество, да благоволите и, съ подписването на приложения тукъ указъ, да утвърдите гласувания и приетия отъ XV Обикновено Народно Събрание, прѣзъ първата му редовна сесия, въ XLIV му заседание, държано на 16 декемврий 1911 год., Законъ за Българската академия на наукитѣ.
София, 9 януарий 1912 год.
Съмъ, Господарю, на ваше Величество най-покоренъ служитель и вѣренъ подданикъ,
Министъръ на Народното Просвѣщение: С. С. Бобчевъ.