УКАЗЪ № 26. НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I съ Божия милость и народната воля Царь на Българитѣ.

Обявяваме на всички Наши вѣрноподданици, XIV Обикновено Народно Събрание, втора редовна сесия, въ LXXI си заседание, държано на 5 февруарий т. г., гласува и прие, Ние утвърдихме и утвърдяваме слѣдния

ЗАКОНЪ за лозарството и овощарството.

Общи положения

Чл. 1- За повдигане на лозарството и овощарството въ царството се грижи Министерството на Търговията и Земледѣлието. За тази цѣль то устройва и поддържа лозови и овощни разсадници, опитни станции и полета, демонстративни лозя и овощни градини, сортименти, училища, курсове и сказки; поущрява частната инициатива, както и оная на окрѫжията, общинитѣ и мънастиритѣ по начини, изложени въ настоящия законъ.

Глава I. Лозови и овощни разсадници.

Чл. 2. Лозовитѣ и овощни разсадници биватъ: държавни, окрѫжни, общински и частни. Чл. 3. Държавнитѣ лозови и овощни разсадници се откриватъ и поддържатъ отъ държавата или съ съдѣйствието на окрѫжията, общинитѣ и мънастиритѣ. Забѣлѣжка. Държавнитѣ лозови и овощни разсадници трѣба да се поставятъ на мѣста и изложения, които усигоряватъ тѣхното правилно развитие по отношение качеството на произведенитѣ въ тѣхъ материяли, както и да сѫ близко до населенитѣ центрове. Чл. 4. Държавнитѣ лозови и овощни разсадници се откриватъ и закриватъ по законодателенъ редъ. Чл. 5. Окрѫжнитѣ и общински лозови и овощни разсадници се откриватъ и поддържатъ отъ окрѫжията и общинитѣ; обаче къмъ основаването имъ не може да се пристави безъ прѣдварително одобрение отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието на избранитѣ за цѣльта мѣста. Чл. 6. Частни лозови и овощни разсадници могатъ да се откриватъ отъ всѣко дружество, мънастиръ и частно лице. Чл. 7. Цѣльта на държавнитѣ лозови и овощни разсадници е: а) да произвеждатъ чистъ (сортиранъ) и доброкачественъ лозовъ и овощенъ (фиданки) материялъ; б) да популяризиратъ културата и техниката на лозарството и овощарството; в) да проучватъ нѣкои нови практически приоми по тия култури въ свръзка съ мѣстнитѣ условия, и г) въобще да слѣдятъ и подпомагатъ развоя на лозарството и овощарството въ районитѣ си. При всѣки лозовъ разсадникъ се основава опитно лозе на американска подложка отъ мѣстни и европейски сортове грозда. Чл. 8. Опрѣдѣлянето районитѣ на дѣйствие и организацията (разпрѣдѣлянето площьта за производството на материялитѣ, цѣнитѣ и начинитѣ на раздаването имъ и пр.) на държавнитѣ разсадници се урежда съ специаленъ правилникъ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието. Чл. 9. Персоналътъ на всѣки държавенъ лозовъ и овощенъ разсадникъ се състои отъ: управитель, писарь-счетоводитель и нужното число постоянни работници. А при смѣсенитѣ (лозови-овощни) разсадници, когато и двата отдѣла сѫ застѫпени въ голѣми размѣри, се назначава и единъ помощникъ на управителя. Чл. 10. Назначаването и възнаграждението на управителитѣ на лозовитѣ и овощни разсадници, тѣхнитѣ помощници и писарь-счетоводителитѣ става по слѣдующия редъ: I. За управитель на лозовъ или овощенъ разсадникъ се назначава лице, което освѣнъ да отговаря по Закона за чиновницитѣ по гражданското вѣдомство, но и да е съ висше специално образование по лозарството или градинарството, да е служило по специалностьта най-малко 5 години и да е издържало установения държавенъ изпитъ. Забѣлѣжка. Въ първо врѣме, докато нѣма лица съ такъвъ цензъ, за управители могатъ да се назначаватъ и съ срѣдно земледѣлско или специално образование, но които иматъ най-малко 8-годишна служба по специалностьта и да сѫ издържали установения държавенъ изпитъ. II. За помощници на управителитѣ се назначаватъ лица съ висше специално образование по лозарството или градинарството и съ 2-годишна служба по специалностьта. Забѣлѣжка. Когато нѣма лица съ такъвъ цензъ, за помощници могатъ да се назначаватъ и лица съ срѣдно образование, но най-малко съ 5-годишна практика по специалностьта. III. За писарь-счетоводители се назначаватъ лица съ срѣдно земледѣлско или специално образование. IV. По заплата и повишение управителитѣ и писарь-счетоводителитѣ при държавнитѣ лозови и овощни разсадници се приравняватъ съ управителитѣ и писарь-счетоводителитѣ при низшитѣ практически земледѣлски училища, а помощницитѣ — съ учителитѣ при сѫщитѣ училища. V. Всички заварени до сега управители на държавни лозови и овощни разсадници съ непълно висше и срѣдно образование, които сѫ прослужили повече отъ 5 години по специалностьта, се освобождаватъ отъ държавенъ изпитъ и получаватъ степень съотвѣтно заварената заплата. VI. Ония управители, които иматъ по-малко отъ 5-годишна служба и не сѫ държали държавенъ изпитъ трѣба да издържатъ такъвъ до 1911 г., слѣдъ което получаватъ съотвѣтната степень. На пропадналитѣ се дава право да се явятъ на изпитъ втори пѫть слѣдъ 6 мѣсеца, слѣдъ което, ако не издържатъ, се уволняватъ. Забѣлѣжка. До издържане на изпита, управителитѣ си запазватъ заваренитѣ отъ настоящия законъ заплати.

Глава II. Запазване на незаразенитѣ отъ филоксера, лозя.

Чл. 11. Забранява се внасянето отъ странство, както и отъ вѫтрѣшностьта на царството, въ незаразенитѣ отъ филоксерата мѣстности на: а) всѣкакви надземни или подземни сурови и сухи части отъ лозя; б) на всѣкакви видове луковици, и в) на всѣкакви инструменти и прѣдмети, чрѣзъ които би се прѣнесла филоксерата. Чл. 12. Допуща се внасянето въ незаразени отъ филоксерата мѣста на: вино, мѫсть, сухо грозде, пращини, сѣно, разни химически торове, сѣмена, разни зеленчуци, плодове и цвѣтя, ако пратката се придружава съ свидѣтелство, че произхожда отъ мѣста, незаразени отъ филоксерата. При това министерството може да забрани вноса и на ония отъ поменатитѣ тукъ прѣдмети, щомъ ги намира за опасни. Чл. 13. Изпълнението на чл. чл. 11 и 12 се възлага на мѣстнитѣ административни и общински власти. За всѣко нарушение тѣ сѫ длъжни да съставятъ актъ, който да съдържа; датата, мѣстото, вида и количеството на заловенитѣ прѣдмети, както и мѣстопроизхождението имъ. Актътъ трѣба да бѫде подписанъ отъ съставителя, отъ двама свидѣтели и отъ нарушителя, слѣдъ което се прѣпраща на околийския началникъ за даване виновния подъ сѫдъ прѣдъ мировия сѫдия. Чл. 14. Нарушителитѣ на чл. чл. 11 и 12 се наказватъ съ затворъ до 20 дни или съ глоба отъ 20—100 л. Рѣшението на Мировия сѫдия подлежи на обжалване на общо основание. Чл. 15. Ония общински кметове и длъжностни лица, които не изпълнятъ разпоредбитѣ на членове 11, 12 и 13 отъ настоящия законъ, се наказватъ съ заповѣдь отъ Министра на Търговията и Земледѣлието съ глоба отъ 10—50 л. Тази заповѣдь не подлежи на обжалване. Чл. 16. Органитѣ на Министерството на Търговията и Земледѣлието слѣдятъ за точното изпълнение на чл. чл. 11, 12, 13 и 15 отъ настоящия законъ и за всѣко нарушение отъ страна на административнитѣ и общински власти, съставятъ актъ, който изпращатъ въ Министерството на Търговията и Земледѣлието за наказание на виновнитѣ. Чл. 17. Общинскитѣ кметове сѫ длъжни да донасятъ на надлежнитѣ агрономи за всѣки съмнителенъ случай отъ заразяване на нови мѣстности отъ филоксера. Агрономътъ отъ своя страна констатира заразата съ актъ, който изпраща въ Министерството на Търговията и Земледѣлието. Чл. 18. Всички унищожени отъ филоксерата лозя се осврбождаватъ отъ данъкъ върху лозята, който данъкъ прѣстава да се събира отъ идната финансова година, слѣдъ констатиране факта на унищожението на лозето. Чл. 19. Прѣглеждането на унищоженитѣ отъ филоксерата лозя съ цѣль за освобождението имъ отъ данъкъ става отъ надлежнитѣ финансови власти заедно съ единъ членъ отъ общинския съвѣтъ. Само въ съмнителни случаи се повиква падлежниятъ агрономъ. Забѣлѣжка. Прѣглеждането на унищоженитѣ лозя започва отъ 1 юний и трае до 15 септемврий. За прѣгледанитѣ лозя се съставятъ списъци, които се прѣпращатъ въ Финансовото Министерство, а прѣписъ отъ тѣхъ — въ Министерството на Търговията и Земледѣлието. Чл. 20. Вносътъ на американски лози се разрѣшава само въ обявенитѣ за заразени отъ филоксерата мѣстности. За заразени мѣстности се считатъ ония села и градове, околии и окрѫжия, въ които е констатирано отъ надлежнитѣ власти, какво тамъ половината отъ лозята сѫ заразени.

Глава III. Възобновяване, на лозята, производство и търговия на лозовъ и овощенъ материялъ.

Чл. 21. Министерството на Търговията и Земледѣлието покровителствува и насърчава възобновяването на лозята само върху американска подложка. Забѣлѣжка. Забранява се търговията съ директни американски сортове лози, както и съ всички други видове американски лози неодобрени отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието. Нарушителитѣ на тоя членъ се наказватъ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието съ глоба отъ 20—100 л., заловенитѣ пръчки се конфискуватъ и унищожаватъ, а засаденитѣ — изкореняватъ за смѣтка на стопанина. Чл. 22. Всѣки, който желае да си набави американски лози отъ държавни, окрѫжни, общински и частни разсадници или отъ частни лица — продавачи, дълженъ е да се снабди отъ надлежнитѣ учрѣждения и компетентни лица съ удостовѣрение, въ което да е означено: а) резултатътъ отъ анализа на почвата, върху която ще се сади лозето, и б) да е посоченъ сортътъ на лозата, подходенъ на почвата. Управителитѣ на надлежнитѣ разсадници и частнитѣ лица — продавачи на американски лози, сѫ длъжни при прѣдаването на лозитѣ да отбѣлѣжатъ върху удостовѣрението количеството и сорта на продаденитѣ лози, което да удостовѣрятъ съ подписа си. Удостовѣрението остава у купувача. Чл. 23. Опрѣдѣлянето на сортитѣ и издаването на свидѣтелства става отъ натоваренитѣ съ това органи на Министерството на търговията и Земледѣлието, както и отъ ония частни специалисти — лозари, които сѫ добили разрѣшение отъ сѫщото министерство. Забѣлѣжка. Право за издаване на свидѣтелства иматъ само тия частни специалисти, които отговарятъ на ценза за управители на лозови разсадници. Чл. 24. Производителитѣ на лозовъ материялъ сѫ длъжни ежегодно най-късно до 1 августъ да заявятъ писмено на надлежния агрономъ за количеството и вида, (по сортове) на прѣдназначения за продажба лозовъ материялъ. Чл. 25. Ония производители, които не изпълнятъ прѣдписанията на чл. 24, се наказватъ отъ Министра на Търговията и Земледѣлието съ глоба отъ 20—200 л., съ право на обтѫжване прѣдъ мировия сѫдия въ 15-дневенъ срокъ. Чл. 26. Всѣки продавачъ на лози и овощни дръвчета е дълженъ да пуска въ продажба само доброкачествени и отъ автентични сорти материяли. Чл. 27 Всѣко нарушение на чл. 26 се констатира отъ органитѣ на Министерството на търговията и земледѣлието, съ актъ, който се прѣпраща на мировия сѫдия за привличане подъ отговорность. Тия актове трѣба да съдържатъ: мѣстото, датата, както и подробното изложение на фактитѣ по нарушението и да сѫ подписани отъ съставителя, отъ двама души свидѣтели и отъ нарушителя. Тѣ иматъ сила на пълно доказателство, освѣнъ ако съдържанието имъ бѫде оборено по надлежния редъ. Чл. 28. Нарушителитѣ на чл. 26 се наказватъ съ затворъ до 30 дни и 20—500 л. глоба, както и да повърнатъ стойностьта на продадения материялъ и да заплатятъ на правоимѣющия разноскитѣ по посаждането и отгледването на лозитѣ. Отговорностьта на продавача се покрива съ 5 години давность. Чл. 29. Забранява се вносътъ отъ странство на всѣкакви вкоренени (облагородени и необлагородени) лози, както и на гладки, облагородени на зелено. Разрѣшава се вносътъ на гладки (необлагородени рѣзници) лозови пръчки и то само до края на 1914 г. Министерството на Търговията и Земледѣлието може, обаче, да забрани вноса отъ странство и по-рано отъ тая дата. Забѣлѣжка. Лози (присадени и неприсадени) могатъ да се внасятъ отъ странство по разрѣшение на Министерството на Търговията и Земледѣлието и то само, ако се касае за нѣкакъвъ рѣдъкъ и доброкачественъ сортъ, за нѣкаква научна цѣль или опитъ. Въ никой случай, обаче, не се разрѣшава вносътъ на голѣми количества. Чл. 30. Министерството на Търговията и Земледѣлието контролира производството на лозовъ и овощенъ материялъ (лозови пръчки и фиданки) въ всички (частни, окрѫжни и общински) лозови и овощни разсадници въ царството.

Глава IV. Запазване на лозята и овощнитѣ градини.

Чл. 31. Всѣки лозарь или овощарь, който желае да се ползува отъ облагитѣ на настоящия законъ, слѣдъ засаждането на лозе, маточникъ или овощна градина е дълженъ да ги зарегистрира въ надлежното общинско управление. Чл. 32. Въ всѣко общинско управление се води специаленъ регястъръ за новооснованитѣ лозя и овощни градини. Въ него се вписватъ поотдѣлно за всѣки стопанинъ: годината на посаждането, количеството и вида на засаденитѣ лози и дръвчета. Чл. 33. Забранява се ходенето и минаването прѣзъ чужди лозя и градини, освѣнъ по граничнитѣ пѫтеки (межди, слогове, синори). Забранява се сѫщо брането на плодове отъ чужди лозя и дървета. Нарушителитѣ на настоящия членъ се наказватъ отъ надлежния общински кметъ съ 5—20 л. глоба, за въ полза на общината. Чл. 34. Всѣки, който умишлено поврѣди или унищожи: чужди лози, овощни дръвчета, ограда на лозе или овощна градина или въобще прѣдмети, служащи на лозарството и овощарството, освѣнъ стойностьта на поврѣденото или унищоженото, се наказва съ затворъ до 6 мѣсеца отъ надлежния мирови сѫдия, чиято присѫда подлежи на обжалване на общо основание. Който поврѣди собствени имоти съ цѣль да получи обезщетение по настоящия законъ, наказва се съгласно чл. 380 отъ Наказателния законъ, като се лишава и отъ обезщетението, ако такова му е било опрѣдѣлено. Чл. 35. Всѣки стопанинъ на поврѣдени лози, овощни и черничеви дръвчета, на огради, или въобще на прѣдмети, служащи за цѣлитѣ на лозарството или овощарството, е дълженъ да заяви за това писмено на надлежното общинско управление най-късно до 1 мѣсецъ. Въ това заявление стопанинътъ трѣба да посочи вида на поврѣдата, размѣра на причинената отъ нея загуба, както и дали му е извѣстенъ злосторникъть. Чл. 36. Всички поврѣди на лозя, овощни и черничеви дръвчета, оградитѣ имъ и въобще на прѣдмети, служащи на цѣлитѣ на лозарството или овощарството, се констатиратъ и прѣцѣняватъ по слѣдния редъ: а) ако размѣрътъ на загубата не надминава 200 л., то общинскиятъ кметъ най-късно въ 3-дневенъ срокъ отъ деня на постѫпване заявлението назначава комисия въ съставъ: единъ основенъ учитель за прѣдседатель, единъ общински съвѣтникъ и единъ прѣдставитель на потърпѣвшия стопанинъ; б) ако ли размѣрътъ на загубата надвишава 200 л. то общинскиятъ кметъ съ първа поща прѣпраща заявлението на околийския началникъ, който отъ своя страна най-късно въ 3-дневенъ срокъ отъ получване на заявлението, назначава комисия въ съставъ: районния агрономъ или управителя на близкия разсадникъ, или управителя на близкото земледѣлско училище — за прѣдседатель, единъ основенъ учитель отъ селото или града, общинския кметъ и единъ прѣдставитель на потърпѣвшия стопанинъ; в) назначената по пунктове а и б комисия се свиква най-късно въ 3-дневенъ срокъ отъ деня на съобщението, констатира поврѣдата и опрѣдѣля размѣра на загубата съ протоколъ, който прѣдседательтъ прѣдава на общинския кметъ подъ разписка. Забѣлѣжка 1. Рѣшенията на тия комисии сѫ единственитѣ мѣродавни за опрѣдѣляне размѣра на загубата, освѣнъ ако се докаже, че тѣ не сѫ станали съобразно съ изложенитѣ въ настоящия законъ норми. Забѣлѣжка 2. Ако учителитѣ, било селски или градски, отсѫтствуватъ, тѣ се замѣстятъ съ по единъ общински съвѣтникъ. Чл. 37. Стойностьта на поврѣденитѣ или унищоженитѣ американски лози, овощни дръвчета, черници и огради или въобще на прѣдмети, служащи въ лозарството и овощарството се опрѣдѣля както слѣдва: а) за облагородени и необлагородени американски лози до 4-годишна възрасть включително отъ засаждането имъ на постоянно мѣсто се плаща за първата година по 30 ст., а за всѣка послѣдуюша по 20 ст. на главина (коренъ); б) стойностьта на по-старитѣ американски (присадени и неприсадени) лози се опрѣдѣля възъ основа на срѣдния имъ годишенъ чистъ приходъ помноженъ на 4 (нужнитѣ години за въздигане на унищожената лоза); обаче сумата на обезщетението не може да бѫде по-малка отъ оная прѣсмѣтната по 90 ст. на всѣка унищожена главина; в) присаденитѣ и неприсадени лози, поставени въ коренилище се оцѣняватъ по мѣстнитѣ пазарни цѣни; г) за орѣхитѣ, черницитѣ и кестенитѣ до 10 години включително, а за останалитѣ видове неприсадени дръвчета до 5 години включително отъ посаждането на постоянно се смѣта по 2 л. годишно; д) за присаденитѣ ябълки и круши до 10 години, а за останалитѣ видове присадени дръвчета до 5 години отъ посаждането на постоянно мѣсто се смѣта по 5 л. годишно; е) стойностьта на по-старитѣ (присадени и неприсадени) овощни дървета се опрѣдѣля възъ основа на срѣдния имъ годишенъ чистъ доходъ, помноженъ: за ябълкитѣ, крушитѣ, кестенитѣ и орѣхитѣ съ 10, а за останалитѣ овощни дървета съ 5; въ всѣки случай обезщетението не може да бѫде по-малко отъ обезщетението, което би ce припаднало за 10-годишно дръвче; ж) дърветата, служащи за охранителни стѣни противъ вѣтроветѣ, водитѣ или за живи плетища, се оцѣняватъ по 40 ст. годишно отъ посажданото; з) присаденитѣ овощни дървета въ разсадницитѣ се оцѣняватъ по 20 ст. на година, смѣтано отъ годината на присаждането; и) сѣнчеститѣ дървета, храститѣ и дивячкитѣ, както и черничкитѣ въ разсадницитѣ, се оцѣняватъ по 10 ст. на година, и к) плетоветѣ, зидоветѣ, оградитѣ и всички други прѣдмети, служащи на лозарството или овощарството, се оцѣняватъ по мѣстнитѣ пазарни цѣни. Чл. 38. Членоветѣ-чиновници на оцѣнителната комисия получаватъ пѫтни и дневни пари по Закона за чиновницитѣ, а частнитѣ лица — дневни по 2 л. Чл. 39. Общинскиятъ кметъ или околийскиятъ началникъ, който не даде ходъ на заявление за констатиране и прѣцѣнка на поврѣди, се наказва отъ Министра на Търговията и Земледѣлието съ глоба отъ 20—300 л., а при повтаряне на нарушението отъ едно и сѫщо лице глобата се удвоява. Това наказание подлежи на обжалване въ 15-двевенъ срокъ отъ датата на съобщението прѣдъ надлежния сѫдъ. Чл. 40. Когато злосторницитѣ сѫ извѣстни, поврѣденитѣ или унищожени лози, овощни дървета, черници и огради или въобще прѣдмети, служащи за цѣлитѣ на лозарството и овощарството, се заплащатъ отъ виновнитѣ, тѣхнитѣ родители или настойници, ако сѫ малолѣтни, въ продължение на 15 дни слѣдъ констатирането и прѣцѣнката на загубата. Въ противенъ случай, т. е. ако злосторницитѣ откажатъ да платятъ или сѫ несъстоятелни, на пострадалия обезщетението се плаща отъ общината по реда и въ срокъ означени въ чл. 41 отъ. настоящия законъ, а общината има право да събере сѫщата сума отъ виновнитѣ. Чл. 41. Ако причинительтъ па поврѣдата е неизвѣстенъ, загубата се заплаща отъ града или селото, въ чието землище е станала поврѣдата. Сумата за това въ селата се разхвърля по равно на кѫща; тя се събира отъ общинския секретарь-бирникъ и се изплаща стопанину въ продължение на 3-мѣсеченъ срокъ отъ деня на констатиране Поврѣдата. Ако тъй събраната сума не отговаря напълно на обезщетението, недостигътъ се разхвърля процентно върху прѣкитѣ данъци на селото и се изплаща най-късно въ 2 мѣсеца слѣдъ изтичане на първия срокъ отъ 3 мѣсеца. Въ градоветѣ сумата за обезщетението се плаща на потърпѣвшия съ допълнителенъ бюджетъ най-късно въ 3-мѣсеченъ срокъ отъ деня на констатиране поврѣдата. Въ такъвъ случай, градътъ или селото си запазватъ правото да събератъ сумата отъ виновния, ако бѫде откритъ. Чл. 42. Забранява се пускането въ лозята, разсадницитѣ, овощнитѣ и черничевитѣ градини на всѣкакъвъ едъръ и дребенъ добитъкъ прѣзъ цѣлата година. Забѣлѣжка. По рѣшението на общинския съвѣтъ прѣзъ извѣстно врѣме на годината може да се разрѣши пашата на дребенъ добитъкъ, и то само въ собственитѣ овощни градини. Притежателитѣ могатъ да пущатъ и едъръ добитъкъ въ своитѣ градини, но само ако послѣднитѣ сѫ оградени. Чл. 43. Притежателитѣ на добитъкъ, хванатъ въ лозята, разсадницитѣ или овощнитѣ и черничевитѣ градини, освѣнъ заплащане стойностьта на поврѣдата се глобяватъ и съгласно чл. 164 отъ Закона за полицията въ селскитѣ общини. Чл. 44. Всѣка година прѣзъ м. м. ноемврий, декемврий и януарий притежателитѣ и наемателитѣ на всички овощни дървета, лозя и гюлища, както и на разнитѣ други дървета и храстя, находящи се въ и около овощнитѣ градини, сѫ длъжни да събератъ и изгорятъ всичкитѣ гѫсенични гнѣзда, яйца и какавиди. Дърветата и храстията край пѫтищата и други общински мѣста се почистватъ отъ общинскитѣ власти. Чл. 45. Когато по лозята или овощнитѣ дървета се появи нѣкоя опасна болесть или неприятель, то респективниятъ органъ на Министерството на Търговията и Земледѣлието (околийскиятъ агрономъ, управитель на разсадника или опитна станция) въ съгласие съ окрѫжния управитель даватъ потрѣбнитѣ разпоредби за ограничение и прѣмахване на злото. Въ подобни случаи всѣки стопанинъ или наематель е дълженъ да изпълни прѣдписанитѣ мѣрки. Чл. 46. Ония стопани или наематели, които не изпълнятъ разпоредбитѣ на чл. чл. 44 и 45, се глобяватъ отъ общинскитѣ кметове съ 5—20 л. глоба за въ полза на общината. Слѣдъ туй общинскитѣ кметове наематъ хора за извършване работата за тѣхна смѣтка. Разноскитѣ за това се събиратъ по екзекутивенъ начинъ. Чл. 47. Ония стопани или наематели, които не изпълнятъ прѣдписанията на чл. чл. 44 и 45 и станатъ причина, щото врѣдителнитѣ насѣкоми да унищожатъ или поврѣдятъ съсѣднитѣ градини или лозя, се осѫждатъ да заплатятъ врѣдитѣ и загубитѣ на ощетенитѣ стопани. Чл. 48. Размѣрътъ на загубитѣ, посочени въ чл. 47, се опрѣдѣля отъ комисията, прѣдвидена въ чл. 36 пунктове а и б. Забѣлѣжка. Стопанитѣ, чийто овощни градини и лозя сѫ застрашени отъ врѣдителнитѣ насѣкоми изъ околиитѣ, непочистени градини или лозя, заявяватъ на общинския кметъ, който постѫпва съгласно разпоредбитѣ на чл. 46 отъ настоящия законъ. Чл. 49. За ограничаване на нѣкои опасни болести и неприятели по лозята или овощнитѣ дървета, Министерството на търговията и Земледѣлието може да прѣдприеме и изкореняването или изсичането на цѣли лозя, разсадници, овощни или черничеви дървета и градини, чиито стопани се обезщетяватъ отъ държавата. Забѣлѣжка. Размѣрътъ на обезщетението се опрѣдѣля отъ снециална комисия, назначена отъ окѫжния управитель, въ съставъ: районния агрономъ, единъ вѣщъ лозаръ или овощаръ и надлежния общински кметъ. Чл. 50. Въ случай че врѣдителнитѣ насѣкоми взематъ застрашителни размѣри, Министерството на Търговията и Земледѣлието може да поиска съдѣйствие отъ Министерството на Вѫтрѣшнитѣ Работи и войната за изкарването на околното население и войската. Чл. 51. Общинскитѣ власти сѫ длъжни да слѣдятъ и сѫобщаватъ своеврѣменно на респективнитѣ органи на Министерството на Търговията и Земледѣлието за появяването на всѣка болесть или неприятель по лозята и овощнитѣ дървета. Чл. 52. Общинскитѣ кметове ежегодно, по рѣшението на общинскитѣ сѫвѣти, издаватъ заповѣдь за опрѣдѣляне датата на започване гроздобера или сливобера. Забѣлѣжка. Министерството на Търговията и Земледѣлието, изработва специаленъ правилникъ, който урежда брането, сушенето и търговията съ сливитѣ. Чл. 53. Ония стопани, които нарушатъ чл. 52, се глобяватъ отъ общинския кметъ съ 5—20 л. за въ полза на общината. Чл. 54. Органитѣ на Министерството на Търговията и Земледѣлието (районнитѣ агрономи, управителитѣ на овощнитѣ и лозови разсадници, директоритѣ и учителитѣ при земледѣлскитѣ училища, както и всички членове на овощарскитѣ и лозарски дружества) слѣдятъ за прилагането на чл. чл. 32, 33, 42, 44, 51 и 52 и за всѣко нарушение съставятъ на респективния общински кметъ актъ, който прѣпращатъ въ Министерството на Търговията и Земледѣлието. Чл. 55. Ония общински кметове, които не изпълнятъ прѣдписанията, на чл. чл. 32, 33, 42, 44, 45, 51 и 52 се глобяватъ отъ Министра на Търговията и Земледѣлието въ полза на хазната съ 20—100 л. глоба, съ право на обжалване прѣдъ мировия сѫдия въ 15-двевевъ срокъ. Чл. 56. Разрѣшава се биенето на зайци прѣзъ цѣлата година въ лозарски и овощарски центрове отъ пѫдаритѣ при незаградени лозя и градини, а отъ собственицитѣ — дѣто тѣ сѫ заградени. Послѣднитѣ се опрѣдѣлятъ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието.

Глава V. Насърчения.

а) Чрѣзъ субсидии и премии.

Чл. 57. Министерството на Търговията и Земледѣлието само или съ съдѣйствието на окрѫжнитѣ и общински сѫвѣти е дружества, котата намѣри за нужно, устройва лозарско-овощарски изложби и конкурси, при които раздава награди на отличилитѣ се лозари, овощари и търговци на вина или овощия. Чл. 58. Всички новоосновани на собствена земя лозови и овощни разсадници, американски лозя и овощни градини до 12 години отъ засаждането имъ се освобождаватъ отъ всѣкакви данъци. Забѣлѣжка. Отъ членъ могатъ да се ползуватъ само ония овощни градини, лозови и овощни разсадници, конто сѫ засадени съ прѣпорѫчанитѣ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието сортове и сѫ отгледани по правилата на овощарската и лозарска науки. Покровителствуемитѣ сортове, овошки и лози се утвърждавате съ указъ и се обнародватъ въ „Държавенъ Вѣстникъ“. Чл. 59. Всѣки, който отгледа въ свой разсадникъ до 3 години най-малко 200 овощни фиданки отъ прѣпорѫченитѣ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието сортове, получава отъ държавата по 20 ст. прения за всѣко присадено дръвче, а за всѣко неприсадено — по 10 ст. Чл. 60. Всѣки, който засади отъ прѣпорѫчанитѣ отъ Министерството на Търговията и Земедѣлието сортове и отгледа споредъ лозарската наука до 3 години включително най-малко 500 американски лози за майки, получава отъ държавата по 10 ст. ежегодна премия на главина въ продължение на 10 годишенъ периодъ. 3абѣлѣжка. Плащането на тази премия става до 1920 г. Чл. 61. Всѣки, който присади и отгледа на постоянно мѣсто до 3 години въ частни или обществени мѣста най-малко 100 овощни дръвчета отъ прѣпорѫченитѣ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието сорти, получава отъ държавата по 20 ст. премия за всѣко дръвче. Чл. 62. Всѣки, който засади съ прѣпорѫченитѣ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието сортове и отгледа по правилата на овощарската наука до 4 години отъ засаждането най-малко 2 декара овощна градина, получава отъ държавата по 50 ст. премия за всѣко присадено овощно дърво и по 25 ст. за всѣко неприсадено плодно дърво. Чл. 63. Ония кантонери по държавнитѣ и общинскитѣ шосета, които засадятъ и отгледатъ до 3 години край шосетата най-малко 100 овощни дървета, получаватъ отъ държавата по 10 ст. премия на дръвче. Чл. 64. Всѣки, който построи модерна фурня за сушени сливи и други овощия, както и онзи, който си набави модеренъ казанъ за добиване сливовица или казанъ за варене рунъ (мармеладъ) получава отъ държавата помощь до 50% отъ стойностьта имъ. Забѣлѣжка. Фурната не трѣба да събира по-малко отъ 400 килограма сурови плодове. А казанътъ за сливовица, както и оня за варене на рунъ, да не е съ по-малка вмѣстимость отъ 200 литри. Чл. 65. Държавата отпуска парична пошощь на ония овощарски кооперативни дружества, които прѣдприематъ обща сортировка, опаковка, съхранение и консервиране на овощни плодове. Тази помощь може да достигне до 50% отъ сумитѣ, които дружествата прѣдвиждатъ въ бюджетитѣ си за направа на нужнитѣ постройки и доставка на инвентарни прѣдмети. Чл. 66. Държавата отпуска парична помощь и на ония кооперативни, лозарско-винарски дружества, които наредятъ дружествени изби. Размѣрътъ на тази помощь може да достигне до 50% отъ общата сума, вписана въ бюджетитѣ на дружествата за доставка на инвентарни прѣдмети. Чл. 67. На членоветѣ на кооперативнитѣ земледѣлски дружества, свещеницитѣ и учителитѣ, както и на ония стопани, които едноврѣменно засадятъ овощни или лозови комплекти най-малко отъ 50 декара, лозитѣ и овощнитѣ дръвчета отъ държавнитѣ разсадници се отпускатъ съ 50% намаление отъ обикновенитѣ такси. Чл. 68. Всѣки, който иска да се ползува съ прѣдвиденитѣ въ настоящия законъ премии и помощи, трѣба да подаде писмено заявление до надлежния органъ на Министерството на Търговията и Земледѣлието, който, заедно съ общинския кметъ и едно вѣщо лице прѣглеждатъ прѣдметитѣ и съставятъ нуждния актъ. Послѣдниятъ се прѣпраща въ Министерството на Търговията и Земледѣлието за изплащане премията или помощьта. Чл. 69. Всички лози, овощни и черничеви фиданки, както и всички прѣдмети, служащи за нуждитѣ на лозарството и овощарството, се прѣвозватъ съ голѣма бързина по българскитѣ държавни желѣзници, по облагоприятствуваната тарифа. Чл. 70. Държавнитѣ разсадници отпускатъ даромъ лозитѣ и овощнитѣ фиданки, служащи за засаждане на държавни, окрѫжни, общински и въобще обществени мѣста. Чл. 71. Всички книжа, относящи се до лозарството, овощарството и овощната индустрия, се освобождаватъ отъ гербовъ налогъ.

б) Чрѣзъ кредитъ.

Чл. 72. Земледѣлската Банка отпуска на стопанитѣ-лозари нужнитѣ суми за посаждане на нови лозя съ присадници върху американски подложки. Чл. 73. Отпущането на подобни заеми става, слѣдъ като банката се удостовѣри, че стопанинътъ притежава сгодна и обработена (риголвана) земя за посаждане ново лозе. Чл. 74. Банката отпуща заеми въ размѣръ до 5О% отъ стойностьта: а) на риголваната за ново лозе земя; б) на посаденитѣ лози-присадници върху подходящи за почвата сортови американски подложки, и в) на колцитѣ или тела за лозитѣ. Чл. 75. Заемитѣ срѣщу земята се отпущатъ слѣдъ сключването на надлежния ипотеченъ договоръ, а заемитѣ срѣщу залогъ на пръчкитѣ, колцитѣ и тела — съгласно чл. 5 буква ж отъ закона за Българската Земледѣлска Банка. Чл. 76. На всѣки заемоискатель-лозарь се отваря текуща смѣтка срѣщу ипотеката и залозитѣ, поменати въ прѣдидущия членъ и разрѣшенитѣ заеми той тегли наведнажъ или по части споредъ разходитѣ, които му прѣдстоятъ да плати за пръчки, колци, телъ и за извършена за лозето работа. Чл. 77. Заемитѣ съ капитализираната лихва се погасяватъ въ 10 еднакви части, платими на 15 октомврий всѣка година. Първата часть трѣба да си плати, когато възобновеното или новопосадено американско лозе почне да дава приходъ, но въ всѣки случай не по-късно отъ 15 октомврий на петата година отъ отпущането първата часть на заема. Срокътъ за изплащане може да се продължи отъ 15 октомврий до 1 февруарий слѣдующата година на ония лозари, които прѣработватъ гроздето на вино. Чл. 78. Банката отпуща заеми сѫщо и на възобновени или новопосадени лозя съ присадени пръчки върху американски подложки, които вече даватъ доходъ. Размѣрътъ на тия заеми е до 50% отъ оцѣнката, но съ срокъ най-много до изтичането 15 годишна възрасть на лозето. Чл. 79. Всѣки стопанинъ-лозарь, който е направилъ заеми срѣщу залогъ на лозето си, е длъженъ да реди и обработва лозето си като добъръ лозарь и съгласно указанията, които банката въ съгласие съ държавния агрономъ ще му посочатъ. Чл. 80. Разпорежданията на чл. чл. 12—29 включително и чл. 39 отъ Закона за Българската Земледѣлческа Банка важатъ за заемитѣ, отпущани на лозаритѣ по настоящия законъ. Чл. 81. Законътъ отъ 1902 год. за отпущане отъ земледѣлческитѣ каси заеми на лозаритѣ се отмѣнява. Чл. 82. Настоящиятъ законъ отмѣнява всички досегашни наредби, относящи се до лозарството и овощарството. Заповѣдваме, настоящиятъ законъ да се облѣче въ Държавния Печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ Вѣстникъ“ и тури въ дѣйствие. Разпорежданията за туряне въ дѣйствие тоя законъ възлагаме на Нашия Министъръ на Търговията и Земледѣлието. Издаденъ въ Пловдивъ на 21 мартъ 1910 г. На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: Фердинандъ. Приподписалъ, Министъръ на Търговията и Земледѣлието: А. Ляпчевъ. Първообразниятъ законъ е облѣченъ съ Държавния Печатъ и зарегистриранъ подъ № 1835, на 31 мартъ 1910 год. Пазитель на Държавния Печатъ, Министъръ на Правосѫдието: Т. Кръстевъ.

—————

На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено Фердинандъ“.

Докладъ до Негово Величество Царя № 2838.

Господарю, На основание чл. 45 отъ Конституцията, имамъ честь най-покорно да моля Ваше Величество да благоволите да подпишете приложения тукъ указъ, за утвърждение приетиятъ отъ XIV Обикновено Народно Събрание, II редовна сесия, въ LXXI му заседание, държано на 5 февруарий т. г., Законъ за лозарството и овощарството. Гр. София, 6 февруарий 1910 год. Съмъ, Господарю, на Ваше Величество най-покоренъ служитель и вѣренъ подданикъ, Министъръ на Търговията и Земледѣлието: А. Ляпчевъ.