Министерство на народното просвѣщение
Комисия за наименованията съ народностно и обществено значение.
———————
ЗАПОВѢДЬ
№ 2186
Въ изпълнение на чл. 3 отъ закона за наименованията съ народностно и обществено значение
Обявявамъ:
за сведение и изпълнение отъ страна на заинтересуванитѣ прот. решения № 24 отъ 2 мартъ 1942 год., № 26 отъ 6 мартъ 1942 година, № 27 отъ 9 мартъ 1942 година и № 28 отъ 11 мартъ 1942 година на комисията за наименованията съ народностно и обществено значение при Министерството на народното просвѣщение (чл. 2 отъ закона за наименованията) относно даденитѣ наименования и пренаименования на географски мѣстности въ Царство България, както следва:
I. Дунавски брѣгъ:
1. „Кара боазъ“, мѣстность между Искъръ и Витъ става „Черно поле".
2. „Елията“, мѣстность източно отъ гр. Русе става „Побрѣжие“.
II. Дунавска равнина:
3. „Магура“, височина между Бѣлоградчикъ и Кула става Рабишка могила“.
4. „Дели-орманъ“, гара въ Изт. България става „Полесие“.
5, „Търновъ-табия“, височина въ Шуменското плато става вр. „Търновъ дѣлъ“.
6. „Овата“ по горното течение на Провадийската рѣка става „Овчо поле“.
7. „Стана-баиръ“ ридъ, южна граница на Дели-орманъ става „Ридъ Стана“.
8. „Дикили-ташъ“, мѣстность до Бѣленското езеро става „Побити камъни“.
9. „Авренско плато“, южно отъ Варна остава „Авренско плато“.
10. „Кара тепе“, връхъ на Авренското плато става „Черни връхъ“.
11. „Франгенско плато“ северно отъ Варна остава „Франгенско плато“.
12. „Узунъ кумъ“ пѣсъченъ плажъ северно отъ Варна става „Златни пѣсъци“.
13. „Канара дере" притокъ на Провадийска рѣка става „Каменица“.
14. „Ири дере“ дѣсенъ притокъ на Провадийска рѣка става „Крива рѣка“.
15. „Ана дере“ дѣсенъ притокъ на Провадийска рѣка става „Главница“.
16. „Демиръ баба“ рѣка, тече къмъ Тутраканъ става „Крапинецъ“.
17. „Ишикли“ рѣка, тече западно отъ Добричъ става „Суха рѣка“.
18. „Дуранколашко блато“ на Черноморския брѣгъ става „Блатнишко блато“.
19. „Карталско блато“ на Добруджанския Черноморски брѣгъ става „Орлово блато“.
20. „Балчишка тузла“, Балкишко блато става „Балчишка солница“.
21. „Калиакра“ носъ на Черно море остава „Калиакра“.
III. Стара планина:
22. „Кадѫ Боазъ" проходъ въ западна Стара-планина става „Бѣлоградчишки проходъ“.
23. „Кадѫ-боазка“ планина става „Бабинъ носъ“.
24. „Арабаконашки проходъ“ става „Ботевградски проходъ“.
25. „Илдъзъ Табия“ връхъ въ Етрополска планина става вр. „Звездецъ“.
26. „Амбарица“ връхъ въ Троянска планина става вр. „В. Левски“.
27. „Юмрукъ-чалъ“ връхъ въ Стара-планина става „Фердинандовъ връхъ“.
28. „Сарѫ кая“ връхъ съседенъ на Юмрукъ-чалъ става вр. „Жълтецъ“.
29. „Мара Гидикъ“ вр. въ Калоферската планина става вр. „Русалка“.
30. „Проходътъ“ вр. съседенъ на Мара Гидикъ става вр. „Русалийски проходъ“.
31. „Кадемлия“ връхъ въ Калоферската планина става вр. „Триглавъ“.
32. „Мазалатъ“ става вр. „Зли връхъ“.
33. „Чуфадарица“ ридъ между Карлово и Калаферъ става „Равнецъ“.
34. „Джендема“ мѣстность северно отъ Калоферъ става „Пъклото“.
35. „Карловски Сучурумъ“ става „Карловски водопадъ“.
36. „Климашъ“ ридъ между Бѣли и Черни Витъ става „Лѣствица“.
37. „Чифутъ“ връхъ въ Шипченска планина става вр. „Исполинъ“.
38. „Узана“ връхъ въ Шипченска планина става вр. „Вътро поле“.
39. „Бузлуджа“ връхъ въ Шипческа планина става вр. „Хаджи Димитъръ“.
40. „Тузлукъ“ область въ Ст.-планина става „Сланикъ“.
41. „Демиръ капия“ между Срѣдна и Източна Стара планина става „Вратникъ“.
42. „Сакаръ Балканъ“ въ Източна Стара планина става „Лиса планина“.
43. „Коджа Балканъ“ въ Източна Стара планина става „Маторъ“.
44. „Дервентски проходъ“ въ Източна Стара планина „Търговишки проходъ“.
45. „Чаталъ Балканъ“ въ Източна стара планина става „Удвой планина“.
46. „Голѣма Камчия“ рѣка става р. „Голѣма Тича“.
47. „Луда Камчия“ рѣка става „Луда Тича“.
48. „Лонгосъ“ мѣстность по долното течение на Голѣма Камчия става „Лонгътъ“.
49. „Чифте дере“ рѣка въ Източна Стара планина става р. „Двойница“.
50. „Хаджи дере“ рѣка въ Източна Стара планина става „Хаджийска рѣка“.
51. „Каябашко блато“ рѣка въ Източна Стара планина става р. „Свѣто блато“.
52. „Байрамъ дере“ рѣка, притокъ на р. Камчия става р. „Веселиновска“.
IV. Задбалкански полета.
Срѣдногорие и Маричина низина:
53. „Междерликъ“ ридъ който дѣли Казанлъшко отъ Сливенското поле става „Межденикъ“.
54. „Сува планина“, на юго-западъ отъ Пиротъ става „Суха планина“.
55. „Джурджева глава“, връхъ на Видличъ планина става „Гьоргева глава“.
56. „Кара баиръ“ юженъ клонъ на Ихтиманска Срѣдна гора става „Черни ридъ“.
57. „Солу-Дервентъ“ става „Моминъ проходъ“.
58. „Солу-дере“ притокъ на Марица става „Момина рѣка“.
59. „Еледжикъ“ връхъ въ Ихтиманска Срѣдна гора става „Бенковски“.
60. „Медетъ“ притокъ на р. Тополница става „Буковица“.
61. „Сакара“ връхъ на сѫщинска Срѣдна гора става „Плешивецъ“.
62. „Кара сиври“, връхъ на сѫщинска Срѣдна гора надъ Хисара става „Черни Острецъ“.
63. „Арта Кая“ връхъ въ Източна Срѣдна гора става „Зайчи връхъ“.
64. „Дервентски проходъ“ при Стара-Загора става „Старозагорски проходъ“.
65. „Камчийска планина“ става „Тичанска планина“.
66. „Бешъ бунаръ“ връхъ въ Камчийска планина става „Изворецъ“.
67. „Бакаджици“ височини източно отъ Ямболъ става „Гледкитѣ“.
68. „Кара баиръ“ височина ю.-з. отъ Бургазъ става „Върли брѣгъ“.
69. „Бакарлъкъ“ ридъ ю.-з. отъ Созополъ става „Медчи ридъ“
70. „Сиври баиръ“ връхъ въ Малка Айтоска планина става „Острица“.
71. „Баякьойско езеро“ западно отъ Бургазъ става „Бургазко езеро“.
72. „Мандренско езеро“ юго-западно отъ Бургазъ остава „Мандренско езеро“.
73. „Бандера“ главенъ връхъ на Коньовска планина става „Виденъ“.
74. „Бандера“ най-високъ връхъ на Лилевска планина става вр. „Милевецъ“.
75. „Парамунъ“ планина юго-източно отъ Трънъ става „Стража планина“.
76. „Тумба“ вр. на планина Черна гора Брѣзнишко, остава „Тумба“.
77. „Ястребацъ“ планина северно отъ Сурдулица става „Ястребецъ“.
78. „Ели дере“ притокъ на Марица става „Чепинска рѣка“.
79. „Чая“ притокъ на Марица става „Асеновица“.
80. „Олу дере“ притокъ на Марица става „Величка“.
81. „Суютлийска“ и „Сазлийска“ притокъ на Марица става „Ракитница“.
82. „Рѣка Азманъ“ Ново-Загорски притокъ на Сазлийка става „Блатница“.
83. „Чабанъ Азмакъ“ рѣка става р. „Овчарица“.
84. „Дуванъ дере“, лѣвъ притокъ на Сазлийка, става р. „Соколица“.
85. „Азмака“, лѣвъ притокъ на Тунджа, става р. „Мочурица“.
86. „Марашъ“, лѣвъ притокъ на р. Азмака, остава р. „Марашъ“.
87. „Азмака“, дѣсенъ притокъ на р. Тунджа, става р. „Калница“.
88. „Карабунарска рѣка", лѣвъ притокъ на Срѣдецка (Срѣдедка?) рѣка, става „Голѣма рѣка“.
89. „Факийска рѣка“ влива се въ Мандренско езеро остава „Факийска рѣка“.
90. „Аланъ Кайракъ“ при Дяволското блато става „Дяволска рѣка“.
91. „Сакаръ планина“, става „Бранница“.
92. „Биюкъ кале“, връхъ на Сакаръ планина, става „Вишеградъ“.
93. „Дервентски височини“, става „Равногорие“.
94. „Нишана“, връхъ на Светиилиенскитѣ височини, става „Белегъ“.
95. „Кале баиръ“, връхъ на Манастирскитѣ височини, става „Градище“.
V. Македонски масивъ
(Македония и Тракия)
96. „Деве баиръ“, проходъ между Кюстендилъ и Крива паланка“, става „Велбѫжки проходъ“.
97. „Султанъ тепе“, връхъ въ Осогозска планина, става „Царевъ връхъ“.
98. „Мусала“, връхъ на Рила, остава „Мусала“.
99. „Ай Гидикъ“, връхъ на Рила, става „Мечи връхъ“.
100. „Ай Гидикъ“, проходъ въ Рила, става „Мечи проходъ“.
101. „Йозола“ ридъ и връхъ въ Срѣдня Рила, става „Възелътъ“.
102. „Кара Аланица“, ридъ и връхъ въ Срѣдня Рила, става „Черна поляна“.
103. „Джендема“, ридъ и връхъ въ Срѣдня Рила, става „Рилецъ“.
104. „Парангалица“ ридъ и връхъ въ ю.-з, Рила (ю.-з. дѣлъ), става. „Равникъ“.
105. „Манчу“, връхъ въ Източна Рила, става „Манчо“.
106. „Юрушки чалъ“, връхъ въ Източна Рила, става „Овчарецъ“.
107. „Налбантъ“, вр. въ Изт. Рила, става „Ковачъ“
108. „Чадъръ тепе“, вр. въ Изт. Рила, става „Шатъръ“.
109. „Бѣлмекенъ“, вр. въ Изт. Рила, става „Бѣли връхъ“
110. „Чамкория“, склонове на Рила, става „Боровецъ“.
111. „Джаферица“, връхъ въ Родопитѣ, става „Слазъ“.
112. „Балабаница“, Бѣловска планина, става „Раковица“.
113. „Албакъ“, ридъ въ западнитѣ Родопи, става „Божевецъ“.
114. „Арапъ чалъ“, връхъ въ Западнитѣ Родопи, става „Черновецъ“.
115. „Сюткия“, връхъ на Западнитѣ Родопи, става „Голѣмъ и Малъкъ Воденъ“.
116. „Соуджакъ“, връхъ въ Родопитѣ, става „Студенецъ“.
117. „Къркария“, връхъ въ Зап. Родопи, остава „Къркария“.
118. „Баба баири“, ридове южно отъ Пазарджикъ, става „Бесапарски ридове“.
119. „Баташки карлъкъ“ връхъ въ Зап. Родопи, става „Баташки снѣжникъ“.
120. „Семеръ Аланъ“, връхъ при с. Батакъ, става „Седлова поляна“.
121. „Семиза“, връхъ при с. Батакъ, става „Дебелецъ“.
122. „Картъла“, връхъ при с. Батакъ, става „Орловецъ“.
123. „Калъчъ Бурунъ“, връхъ при с. Батакъ, става „Остри носъ“.
124. „Гюлушъ чалъ“, северно отъ Доспатъ, става „Сребренъ“.
125. „Беглика“, мѣстность на Баташката планина остава „Беглика“.
126. „Ташъ бояза“, мѣстность въ Баташката планина става „Каменъ проходъ“.
127. „Турна чаиръ“, мѣстность въ Баташката планина става „Жеравица“.
128. „Дженевра“, мѣстность въ Баташката планина остава „Дженевра“.
129. „Гьозъ тепе" мѣстность въ Баташката планина става „Виденица“.
130. „Дамлѫ дере“, лѣвъ притокъ на Вѫча, става „Девинска рѣка“.
131. „Орта колу“, мѣстность западно отъ Чечъ, става „Срѣдни дѣлъ“.
132. „Кара Балканъ“, Родопски дѣлъ между Вѫча и Чая, става „Чернатица“.
133. „Каинъ чалъ“, връхъ отъ който извира Вѫча, става „Буковикъ“.
134. „Широколѫжки Карлъкъ“, вр. южно отъ с. Широка лѫка, става „Орфей“.
135. „Переликъ“, централенъ връхъ на Родопитѣ остава „Переликъ“.
136. „Ай-чалъ“, връхъ на юго-западъ отъ с. Чепеларе, става „Мечи чалъ“.
137. „Пилафъ-тепе“, връхъ западно, отъ с. Хвойна, става „Червенъ“.
138. „Чилъ-тепе“, връхъ източно отъ с. Чепеларе, става „Прѣспа“.
139. „Караманджа“, връхъ с.-з. отъ гр. Смолянъ, става „Мургавецъ“.
140. „Кокезъ-тепе“, връхъ въ с.-изт. Родопи, става „Сини връхъ“.
141. „Еръ-Кюприя“, Чукуркьоска рѣка, става „Скални мостъ“.
142. „Аида“, връхъ въ Сев.-Изт. Родопи, става „Мечковецъ“.
143. „Кайнадинъ“, ридъ южно отъ Смолянъ, става „Изворецъ“.
144. „Куртъ кале“ връхъ ю.-зап. отъ Свиленградъ, става „Шейновецъ“.
145. „Тазъ-тепе“, връхъ ю.-з. отъ Свиленградъ, става „Лобътъ“.
146. „Кара тепе“, ридъ при Радюва планина, става „Черни връхъ“.
147. „Кара тепе“, връхъ между Крумовградъ и Ивайловградъ, става „Свети връхъ“.
148. „Юрта“, връхъ въ ю.-и. Родопи, отъ него извира Арда, става „Ардинъ връхъ“.
149. „Кара тепе“, връхъ с.-и. отъ Златоградъ, става „Зли връхъ“.
150. „Ченгене хисаръ“, връхъ въ ю.-изт. Родопи, става „Грамада“.
151. „Сарѫ Яйла“, планина северно отъ Златоградъ, става „Жълти дѣлъ“.
152. „Елидже“, връхъ въ Сарѫ Яйла, става „Вѣтреникъ“.
153. „Гюмурдински Карлъкъ“, връхъ на ю.-и. Родопи, става „Орлица“.
154. „Гюмурджински Карлъкъ“ планина, става „Снѣжникъ“.
155. „Маказа“ проходъ отъ Момчилградъ за Гюмурджина, става „Пролѣзътъ“.
156. „Думанлѫ-дагь“, ридъ източно отъ Маказа, става „Мъгленикъ“.
157. „Юркиденъ дагъ", ридъ и връхъ ю.-и. отъ Момчилградъ, става „Стръмни ридъ“.
158. „Кара дагъ“, ю.-и. отъ Крумовградъ, става „Черна планина“.
159. „Келебекъ“, планина северно отъ Дедеагачъ, става „Пеперуда“.
160. „Чобанъ дагъ“, планина западно отъ Дедеагачъ, става „Овчарица“.
161. „Ахѫ-Челеби“, область по горна Арда, става „Горна Арда“.
162. „Султанъ ери“, область съ срѣдище Момчилградъ, става „Царичина“.
163. „Сейдлеръ“, область съ срѣдище Крумовградъ, става „Болярско“.
164. „Кара олавъ“ височина северо-източно отъ Ксанти, става „Момчилъ планина“.
165. „Чалъ“, височина с.-з. отъ Ксанти, става „Руянъ“.
166. „Чалъ дагъ“, масивъ между Драмско и Провалдишко поле, става „Пресиянъ планина“.
167. „Чамъ дере“, лѣвъ притокъ на Арда, става „Боровица“.
168. „Сютлийка“, дѣсенъ притокъ на Арда, става р. „Върбица“.
169. „Бургасъ дере“, дѣсенъ притокъ на Арда, става р. „Крумовица“.
170. „Казълъ дели дере“, дѣсенъ притокъ на Марица, става р. „Луда рѣка".
171. „Акче хисаръ“, лѣвъ притокъ на Казълъ дели дере, става „Бѣла рѣка“.
172. „Куру чай“ влива се въ Боругьолъ става „Сушица“.
173. „Фурли чай“ южно отъ Гюмюрджина става „Търнава“.
174. „Буругьолъ“ езеро между Ксанти и Гюмурджина става „Бистонско езеро“.
175. „Елтепе“ най-високъ връхъ на Пиринъ става „Вихренъ“.
176. „Мангъръ тепе“ връхъ на Пиринъ става „Полежанъ“.
177. „Ала Бурунъ“ Пирински връхъ сев. отъ Мелникъ става „Пъстрецъ“.
178. „Даутовъ връхъ“ Пирински връхъ юго-западно отъ гр. Разлогъ става „Гърбецъ“.
179. „Паназъ чаиръ“ седловина надъ Неврокопъ става „Пресланъ“.
180. „Паназъ гьолъ“ Пиринско езеро става „Попово езеро“.
181. „Хамбаръ ташъ“ Пирински връхъ става „Хлевенъ“.
182. „Джангалъ“ Пирински връхъ става „Голецъ“.
183. „Алутинъ“ Пирински връхъ става „Връхъ Бутинь“.
184. „Али Ботушъ“ Пирински връхъ става „Гоцевъ връхъ“.
180. „Сенгелова планина“ клонъ отъ Пиринъ става „Рупелъ планина“.
186. „Шарлия“ югозападенъ клонъ отъ Пиринъ остава „Шарлия“.
187. „Али баба“ най-високъ връхъ на Шарлия планина става „Коевецъ“.
188. „Сѣрски боздагъ“, става „Змийница“.
189. „Хоросанъ гъолъ“ най-високъ връхъ въ Сѣрски боздагъ става „Варовитецъ“.
190. „Драмски боздакъ“ става „Мраморица“.
191. „Гюреджишки проходъ“ между с. Зърнево и Драма става „Зърневски проходъ“.
192. „Кушница планина“ става „Кушница“.
193. „Пилафъ тепе" най-високъ връхъ на Кутница става „Дионисъ“.
194. „Кара баиръ“ при Орфанския заливъ става „Люти ридъ“.
195. „Чайази“ при Орфанския заливъ става „Устието“.
196. „Кара баиръ планина“ западно отъ гр. Кавала става „Морунецъ“.
197. „Антиста“ рѣка, лѣвъ притокъ на Струма става „Драматица“.
198. „Беязъ тепе“ северо-западно отъ гр. Пехчево става „Бѣли ридъ“.
199. „Влахина планина“ на югъ отъ Осоговска планина става „Пастуша“.
200. „Кадийца“ връхъ на влахина пл. става „Огрѣякъ“.
201. „Джама" връхъ на Малашевска планина става „Ильовъ връхъ“.
202. „Ченакъ тепе“ връхъ на Огражденъ става „Огражденецъ“.
203. „Калабакъ“ най-високъ връхъ на Бѣласица става „Радомиръ“.
204. „Тумба“ връхъ на Бѣласица пл. остава „Тумба“.
205. „Джели Кранъ“ връхъ на Бѣласица планина става „Свѣтленъ“.
206. „Демиръ капия“ Вардарска става „Просѣкъ“.
207. „Дова тепе“ седловина между Круша и Бѣласица пл. става „Оброкъ“.
208. „Бешикъ планина“ става „Богданска планина“.
209. „Бешинско езеро“ става „Богданско езеро“.
210. „Рехина“ рѣка остава „Рехина“.
211. „Плавушъ планина“ остава „Плавушъ планина“.
212. „Сърта“ юго-западно отъ Щипъ става „Ридътъ“.
213. „Люботрънъ“ връхъ на Шаръ планина остава „Люботрънъ“.
214. „Якупица“ западно отъ Вардаръ става „Яковица планина“.
215. „Караджица“ западно отъ Вардаръ става „Кошутица“.
216. „Даутица планина“ западно отъ Вардаръ става „Давидица“.
217. „Селечка планина“ западно отъ Вардаръ остава „Селечка планина“.
218. „Иланджи връхъ“ източно отъ гр. Велесъ става „Змияръ“.
219. „Нидже планина“ става „Ниджа планина“.
220. „Каймакъ чаланъ“ най-високъ връхъ на Ниджа пл., става „Бойникъ“.
221. „Бигла планина“ остава „Бигла планина“.
222. „Дешатъ планина“ остава „Дешатъ планина“.
223. „Демиръ Хисаръ“ (Битолски) става „Желѣзница“.
224. „Пелистеръ“ остава „Пелистеръ“.
225. „Битолска планина“ става „Баба планина“.
226. „Крушовска планина" остава „Крушовска планина“.
227. „Докса планина“ става „Негушка планина“.
228. „Дурла“ връхъ остава „Дурла“.
229. „Кара тепе“ височина при Дойранъ става „Плѣвенецъ“.
230. „Фенгари“ най-високъ връхъ на о. Самотраки, става „Гледецъ“.
231. „Инсарионъ“ най-високъ връхъ на о. Тасосъ, става „Висецъ“.
232. „Мариово“ область въ Македония, става „Мориово“.
233. „Родопи“ планинска область въ Срѣдна България остава „Родопи“.
Гр. София, 15 юний 1942 год.
Министъръ: Б. Йоцовъ